Какво е алофон и какви видове биват?

Какво е алофон?

Алофон (allophone, идва от гръцки: άλλος - различен и φωνή - звук) е реализация на фонема или неин вариант, обусловен от конкретна фонетична среда. Алофонът е също набор от звуци, които имат едни и същи свойства или едно и също информационно съдържание.  За разлика от фонемата, той не е абстрактно понятие, а специфичен звук на речта. Въпреки широката гама от алофони на една фонема, носителят на езика винаги е в състояние да ги разпознае.

Основен алофон

Основният алофон е такъв, чиито свойства са минимално зависими от позицията и фонетичната среда. Заедно с основния алофон съществува силна позиция на звука. Силната позиция е позиция, в която е възможен максималният брой фонеми от даден тип. За гласните силна позиция е позицията под ударение, за съгласни - пред гласна.

Какво е алофон?

Видове алофони

Алофоните могат да бъдат:

• - Задължителни варианти (изпълнява се в съответствие с нормите на езика).
• - Факултативни варианти (например, процепното произнощение).
• - Индивидуални алофони (например, грешки в произношението).

Освен това, има комбинаторни и позиционни алофони.

Комбинаторни алофони

Комбинаторните алофони са реализации на фонеми, свързани с определена фонетична среда от звуци. Например:

• - носово произношение;
• - закръгленост.

Комбинаторните признаци могат да се разпростират до няколко срички.

Позиционни алофони

Позиционните алофони са реализации на фонеми, свързани с тяхната фонетична позиция. Под фонетична позиция е обичайно да се разбира:

• - дали звукът е в абсолютното начало на думата (след пауза);
• - дали звукът е в абсолютния край на думата (преди паузата);
• - положение на звука спрямо ударението.

Фонология и алофони

Във фонологията алофонът е един от многото възможни разговорни звуци, използвани за произнасяне на една фонема. Въпреки, че всички алофони на дадена фонема са алтернативни произношения за фонемата, конкретният алофон, избран в дадена ситуация, често е предвидим.

Промяната на алофона, използван от носителите на езика за дадена фонема в определен контекст, обикновено не променя значението на думата, но резултатът може да звучи различно (неродно) или неразбираемо за носителите на езика.

Често носителите на даден език възприемат една фонема в езика си като определен и установен звук за този език, като незнаят и дори са шокирани от алофонните вариации, използвани за произнасяне на отделните фонеми.

----------------