Хората просто минаваха и ме гледаха с отвращение. Само една дама беше любезна и ми даде малко храна. Никога няма да забравя това преживяване.

Толкова често забравяме колко сме благословени. Не бива да приемаме това за даденост. И ако можем да помогнем на някой в нужда, трябва да го направим веднага.


След това преживяване, излязох (вече като себе си) и раздадох храна и 100$ на всеки бездомник, когото срещнах. Те плакаха и бяха толкова благодарни."

Бъди промяната, която искаш в този свят. Говоренето не е достатъчно. Нужни са действия на съпричастност.