Международният ден на жената е празник, празнуван ежегодно на 8 март в редица страни като "ден на жената". Празнува се ежегодно от Организацията на обединените нации. Исторически се е появявал като ден на солидарност на жените в борбата за еманципация.
![]()
На 8 март 1908 г. по покана на Нюйоркската социалдемократическа женска организация се е състоял митинг с лозунги за равенството на жените. На този ден повече от 15 000 жени са марширували из града, настоявайки за намаляване на работния ден и равно заплащане с това на мъжете. Освен това било предложено изискването за предоставяне на жените на правото на глас.
През 1909 г. Социалистическата партия на Америка обявява национален ден на жената, който се празнува до 1913 г. в последната неделя на февруари. През 1909 г. е на 28 февруари. По-късно, през 1910 г., делегати от САЩ пристигат в Копенхаген за втората международна конференция на социалистите жени, където се срещат с комунистката Клара Цеткин.
Клара Цеткин, през 1910 г., на Втория международна социалистическа женска конференция, която се провежда в Копенхаген на 27 август, като част от Осмия конгрес на Втория интернационал, предлага създаването на Международния ден на жената. Това е означавало, че в този ден жените ще организират митинги и процесии, като привличат обществеността към проблемите си.
През 1911 г. за пръв път Международния ден на жената се чества в Германия, Австрия, Дания и Швейцария на 19 март, по предложение на члена на Централния комитет на Социалдемократическата партия на Германия Елън Грийнбърг и в памет на мартенската революция през 1848 г. в Прусия.
През 1912 г. този ден се празнува отново в същите държави, но още на 12 май. През 1913 г. жените във Франция и Русия митингуват на 2 март, а в Австрия, Чехия, Унгария, Швейцария, Холандия - на 9 март и в Германия - на 12 март.
През 1914 г. деня на жените се празнуваха на 8 март едновременно в шест държави: Австрия, Дания, Германия, Холандия, Русия и Швейцария, като в тази година 8 март се пада в неделя. В следствие на този празник, до 1917 г. жените от Нова Зеландия, Австралия, Финландия, Норвегия, Дания и Исландия получават пълно или частично право на глас в изборите.
През 1909 г. Социалистическата партия на Америка обявява национален ден на жената, който се празнува до 1913 г. в последната неделя на февруари. През 1909 г. е на 28 февруари. По-късно, през 1910 г., делегати от САЩ пристигат в Копенхаген за втората международна конференция на социалистите жени, където се срещат с комунистката Клара Цеткин.
Клара Цеткин, през 1910 г., на Втория международна социалистическа женска конференция, която се провежда в Копенхаген на 27 август, като част от Осмия конгрес на Втория интернационал, предлага създаването на Международния ден на жената. Това е означавало, че в този ден жените ще организират митинги и процесии, като привличат обществеността към проблемите си.
През 1912 г. този ден се празнува отново в същите държави, но още на 12 май. През 1913 г. жените във Франция и Русия митингуват на 2 март, а в Австрия, Чехия, Унгария, Швейцария, Холандия - на 9 март и в Германия - на 12 март.
През 1914 г. деня на жените се празнуваха на 8 март едновременно в шест държави: Австрия, Дания, Германия, Холандия, Русия и Швейцария, като в тази година 8 март се пада в неделя. В следствие на този празник, до 1917 г. жените от Нова Зеландия, Австралия, Финландия, Норвегия, Дания и Исландия получават пълно или частично право на глас в изборите.