Обикновено за званието "най-чист град на планетата"се съревновават градове в индустриално развити държави, като го постигат със сурови глоби и наказания за нарушаване на чистотата. Има, обаче, и по-малко твърди начини за борба за чистота и ред.
![]()
В Кигали, столицата на Руанда (в Африка), чистотата и отсъствието на отпадъци по улиците са постигнати без използването на тежки санкции. Модерният Кигали не е включен в списъците на Mercer и не е особено красив. Градът е разположен на хълм, обрасъл с дървета и повечето от неговите сгради са изградени от цимент, но е изключително добре поддържан.
В действителност, района на града е толкова добре поддържан, че туристите са готови да се провират през натоварения трафик, само за да си направят снимки пред някоя цветна леха или алея. Забележително е, че тази ситуация е постигната не с наказания, а чрез принципа на «Umuganda» (да се постигне обществена цел с обединяване усилията на обществото). Тази дума има много значения, свързани с "общността"и "плащането", и се отнася до времето, когато Руанда е била белгийска колония.
През 19-ти век, някои от гостите на Руанда забелязали, че местните жители са задължени два дни в седмицата да работят за общото благо, а по време на белгийското управление постиженията с принципа на Umuganda са окуражителни, като начин за засилване на гражданската отговорност.
Няколко години преди геноцида през 1994 г., тогавашния президентът Жювенал Хабиаримана подчертава, че този принцип отличава "истинските"руандийци. "Истинският руандиец"е готов да работи в полза на държавата безплатно за изграждане на училища, пътища, канализация и прокопаване на отводнителни канали. За съжаление, "истинските"руандийци били обикновено от племето хуту, и постепенно принципа на Umuganda бил започнат да се разглежда като проява на расова дискриминация.
През 2000 г., президентът Пол Кагаме прибягва до Umuganda за да почисти столицата от гилзи и потрошена военна екипировка, както и за да сплоти обществеността чрез работа за популяризиране на идеята за национално обединение. По време на управлението на Кагаме, принципът Umuganda е фиксиран на законодателно равнище, т.е. в последната събота на всеки месец, целия трафик - в това число ще летището - спира сутрин в продължение на три часа, а жителите на града почистват улиците (доброволно).
Това важи за всички граждани на възраст между 18 и 65 години. Страничният ефект от това "добросъвестно почистване"е, че хората просто спрат да изхвърлят боклуци по улиците. Въпреки цялата твърдост на президента Кагаме, никой не помни случаи на наказание за боклука, изхвърлен на улицата.
Така, днес жителите на града са горди да кажат, че градът им е "по-чист, отколкото Ню Йорк или Лондон". А нископлатените женски чистачки, които събират отпадъци и се грижат за тревните площи, разглеждат своята работа като задължение пред страната си.
"Когато чужденците идват в нашия град, а след това се връщат в родните си страни и разнасят там колко е чисто при нас, това ни мотивира да работим още по-добре," - казва Теодосий Вуганеза от Ikondera Women’s Cleaning Cooperative.
Кметът на Кигали днес въвежда уроци по чистота и хигиена в началните училища, въз основа на одобрение на президента Кагаме, така че Кигали не се нуждае от международна помощ, за да "пази дворовете си чисти."
Чистотата на Кигали опровергава Форбс, че най-чистите градове в света са в демократични и индустриализирани страни и че "нито един град в топ 25 не е от юга, Централна Америка или Африка."Списанието стига до заключението, че "чист град означава обезпечен град" - т.е. че всичко е до пари. А се оказва, че това не е така.
![]()
В по-малко заможните страни, доброволното почистване може да стане "изход". Дар ес Салаам в Танзания е един от 91-те града, участващи в кампанията "Международен ден за почистване на крайбрежието", която се състои в почистване на плажове от боклук и други отпадъци. Доминиканската република и Пуерто Рико също допринасят значително за почистването на крайбрежните си зони. Тази година доброволци са събрали 16 милиона паунда боклук от плажове по света.
Така че, ако Сингапур е доказателство, че чистотата може да бъде постигната чрез законодателство и високи глоби, то Кигали и Дар ес Салаам със сигурност потвърждават, че чистотата може да бъде постигната както чрез мотивация, така и чрез социален дух.
В действителност, района на града е толкова добре поддържан, че туристите са готови да се провират през натоварения трафик, само за да си направят снимки пред някоя цветна леха или алея. Забележително е, че тази ситуация е постигната не с наказания, а чрез принципа на «Umuganda» (да се постигне обществена цел с обединяване усилията на обществото). Тази дума има много значения, свързани с "общността"и "плащането", и се отнася до времето, когато Руанда е била белгийска колония.
През 19-ти век, някои от гостите на Руанда забелязали, че местните жители са задължени два дни в седмицата да работят за общото благо, а по време на белгийското управление постиженията с принципа на Umuganda са окуражителни, като начин за засилване на гражданската отговорност.
Няколко години преди геноцида през 1994 г., тогавашния президентът Жювенал Хабиаримана подчертава, че този принцип отличава "истинските"руандийци. "Истинският руандиец"е готов да работи в полза на държавата безплатно за изграждане на училища, пътища, канализация и прокопаване на отводнителни канали. За съжаление, "истинските"руандийци били обикновено от племето хуту, и постепенно принципа на Umuganda бил започнат да се разглежда като проява на расова дискриминация.
През 2000 г., президентът Пол Кагаме прибягва до Umuganda за да почисти столицата от гилзи и потрошена военна екипировка, както и за да сплоти обществеността чрез работа за популяризиране на идеята за национално обединение. По време на управлението на Кагаме, принципът Umuganda е фиксиран на законодателно равнище, т.е. в последната събота на всеки месец, целия трафик - в това число ще летището - спира сутрин в продължение на три часа, а жителите на града почистват улиците (доброволно).
Така, днес жителите на града са горди да кажат, че градът им е "по-чист, отколкото Ню Йорк или Лондон". А нископлатените женски чистачки, които събират отпадъци и се грижат за тревните площи, разглеждат своята работа като задължение пред страната си.
"Когато чужденците идват в нашия град, а след това се връщат в родните си страни и разнасят там колко е чисто при нас, това ни мотивира да работим още по-добре," - казва Теодосий Вуганеза от Ikondera Women’s Cleaning Cooperative.
Кметът на Кигали днес въвежда уроци по чистота и хигиена в началните училища, въз основа на одобрение на президента Кагаме, така че Кигали не се нуждае от международна помощ, за да "пази дворовете си чисти."
Чистотата на Кигали опровергава Форбс, че най-чистите градове в света са в демократични и индустриализирани страни и че "нито един град в топ 25 не е от юга, Централна Америка или Африка."Списанието стига до заключението, че "чист град означава обезпечен град" - т.е. че всичко е до пари. А се оказва, че това не е така.
Така че, ако Сингапур е доказателство, че чистотата може да бъде постигната чрез законодателство и високи глоби, то Кигали и Дар ес Салаам със сигурност потвърждават, че чистотата може да бъде постигната както чрез мотивация, така и чрез социален дух.