Антонио Страдивари (итал. Antonio Stradivari, или Страдивариус лат. Antonius Stradivarius) е майстор на струнни инструменти, ученик на Николо Амати. Точната му дата на раждане не се знае, но се смята, че Антонио Страдивари е роден през 1644 г. в градчето Кремона. Родителите му са Алесандро Страдивари (Alessandro Stradivari) и Анна Морони (Anna Moroni). Предполага се, че от 1657 до 1669 той е бил неплатен ученик на Никола Амати, т.е. той е изпълнявал черната работа в работилницата му.
![]()
През 1680 г. Страдивари се заселва на площад Св. Доминика, в Кремона, където става известен майстор. Той усилено усъвършенства техниката на Амати, търсейки звучност и гъвкавост на звуците от своите инструменти, чрез промяна на формата им до по-извита и ги е снабдявал с украса.
Общоприето е да се счита, че най-добрите си инструменти Страдивариус е изработил в периода от 1698 до 1725 г. (като най-добрите са от 1715 г.). От този период инструментите му превишават качеството на произведените впоследствие от 1725 до 1730 г. Освен цигулки, Stradivari също произвежда китари, виоли и поне една арфа - според текущите оценки, всичко над 1100 броя инструменти.
Антонио Стродивари умира в Кремона на 18 декември 1737 г. и е погребан в базиликата Сан Доменико. В историческия център на Кремона има доста голям многоетажен музей на Страдивари. Негови ученици са синовете му Франческо и Омобоно. Смята се обаче, че той не е предал своя богат опит на никого, включително и на синовете си.
Най-забележителните Stradivari Инструменти са направени в периода от 1698 до 1725 години. Stradivari цигулките от този период са високо оценени. Понастоящем около 650 инструмента са запазени с марката Stradivari.
инструменти му носят характерен за надпис на латински: "Antonius Stradivarius Cremonensis Faciebat Anno [дата]" (Антонио Страдивари - от Кремона, направени през [година]). След 1730 някои от неговите инструменти са подписани и с "Sotto ла Desciplina d'Антонио Страдивари F. in Cremona [date] и най-вероятно са били направени от синовете му Франческо и Омобоно. Добре е да се знае още, че Симон Фернандо Сакони използва модела Stradivari, за да създаде свои собствени инструменти.
Общоприето е да се счита, че най-добрите си инструменти Страдивариус е изработил в периода от 1698 до 1725 г. (като най-добрите са от 1715 г.). От този период инструментите му превишават качеството на произведените впоследствие от 1725 до 1730 г. Освен цигулки, Stradivari също произвежда китари, виоли и поне една арфа - според текущите оценки, всичко над 1100 броя инструменти.
Антонио Стродивари умира в Кремона на 18 декември 1737 г. и е погребан в базиликата Сан Доменико. В историческия център на Кремона има доста голям многоетажен музей на Страдивари. Негови ученици са синовете му Франческо и Омобоно. Смята се обаче, че той не е предал своя богат опит на никого, включително и на синовете си.
инструменти му носят характерен за надпис на латински: "Antonius Stradivarius Cremonensis Faciebat Anno [дата]" (Антонио Страдивари - от Кремона, направени през [година]). След 1730 някои от неговите инструменти са подписани и с "Sotto ла Desciplina d'Антонио Страдивари F. in Cremona [date] и най-вероятно са били направени от синовете му Франческо и Омобоно. Добре е да се знае още, че Симон Фернандо Сакони използва модела Stradivari, за да създаде свои собствени инструменти.