Не мога да бъда част от такъв свят...,
- Където мъжете обличат жените си като проститутки, като показват всичко, което би трябвало да се цени.
- Където няма понятие за чест и достойнство, и може да се разчита само на тези, които казват "обещавам".
- Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство.
- Където нещастниците вярват, че са успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт, се опитва да докаже, че си нищожество.
- Където хората фалшиво заявяват, че вярват в Бога с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си.
- Където ревността е срамна, а скромността е недостатък.
- Където хората забравят за любовта, а просто търсят най-добрия партньор.
- Където хората ремонтират колата си и при най-малкия шум, без да пестят пари и време, а самите те изглеждат толкова бедни, че само скъпата кола може да ги прикрие.
- Където момчетата пилеят парите си на родителите си в нощни клубове, натискат се под примитивни звуци и момичетата се влюбват в тях за това.
- Където мъжете и жените вече не могат да бъдат разпознати и където всичко това се нарича свобода на избор, а за тези, които избират различен път - се наричат закъснели деспоти.
Аз сам избирам пътя си, но е жалко, че не намерих подобно разбиране в хората, сред които най-много исках да го намеря ...
Твърди се, че това изявление е на Киану Рийвс, но даже и да не е негово, то разкрива истини, които могат да трогнат всяко добро сърце и да ни накарат да се замислим "На къде сме тръгнали?"и ако продължава така "Къде ще стигнем?".