Орхидеята е пищно и деликатно цвете от тропическата джунгла. Не е толкова лесно да се намери, а отглеждането в оранжерия е още по-трудно", ще кажат някои и ще имат право. В допълнение, това цвете за първи път разтваря своите венчелистчета едва в седмата година от живота, след което цъфти всяка година, а понякога и два пъти.
![]()
Факт е, че семейството на орхидеите има 35 хиляди вида, така че те представляват почти една седма от всички цветя на земята. Те растат почти навсякъде - в джунглите и планините, по клоните на дърветата и по голите скали, по суша и по вода. Има дори два вида орхидеи, които прекарват целия си живот в тъмнина - те растат и цъфтят под земята.
Изключително разнообразни са орхидеите във форма и цвят. Сред различните окраски в червено, оранжево, жълто, зелено, лилаво, кафяво, бяло и синьо могат да се открият подобия на пчели и оси, пеперуди, лебеди и гълъби, жаби и гущери. Най-малкото растение се вписва в копче, а най-голямото достига 30 метра височина.
Макар и орхидеите да са открити на различни географски ширини, най-добрите сортове от тях живеят в задушни, влажни гори на речни долини и непроходими гъсталаци в планините на Централна Америка, Колумбия, Венецуела и Бразилия.
Противно на популярното суеверие, орхидеите изобщо не са паразити. Дърветата им служат само като подкрепа в тяхното неустоимо желание за слънчева светлина.
Историята за това как тази екзотична красота завладя Европа е донякъде необичайна. През 1731 г. от Бахамите е изпратена изсушена орхидея на някакъв английски ботаник. Той посадил растението в саксия и то оживяло. Година по-късно се появили цветя с невероятна красота. За пръв път в Англия разцъфтявала тропическа орхидея.
Оттогава започнала орхидеоманията, която може да се сравни само с манията по лалетата в Холандия. Отначало почитателите на екзотичните цветя ги очаквали много повече разочарование, отколкото радости. "С много трудности си доставих орхидея, но независимо от грижите по нея, тя в крайна сметка умиря," - пише един от тези нещастни цветари до свой колега.
Уви, орхидеите не искали да се приспособят към европейските оранжерии - истински "парни бани", в който мъчениците - цветовъди са се опитвали да пресъздадат свои собствени мини-тропици. Изминали повече от сто години, преди да разберат, че температурата трябва да се понижи и оранжерията да се проветрява със свеж въздух. Успехът надминал всички очаквания: ярки и светли съцветия с красотата си надминали всичко, което отглеждали преди това производителите.
До средата на XIX век търсенето на орхидеи се е увеличило толкова, че никой разсадник не можел да го задоволи. Предприемчивите търговци започнали да оборудват цели експедиции и да ги изпращат в отдалечените джунгли на Латинска Америка. Ако ловците на орхидеи имали късмет, и ако не умирали от тропическа треска, от ухапване от змия, от стрели на индианци или от куршумите на съперници, те най-накрая намирали места, където растат цветята и изпращали на собственика десетки хиляди от тях.
Причината за такова безмилостно унищожаване на орхидеи е, че в Европа дълго време никой не е можел да ги отглежда от семената. В природата повечето видове орхидеи се опрашват от насекоми. Собствениците на оранжерии, напротив, усърдно изолирали цветята от тях. И ако в оранжерия се промъквала случайно пчела и някои растения узрявали с капсула с малки семена, от тях след това много рядко успявали да прораснат.
По него време още не знаели, че семената на орхидеи, за разлика от повечето други растителни семена, не съдържат почти никакви хранителни вещества и, за да оцелеят, са принудени да търсят външна помощ. Едва през 1904 г. френският ботаник Noel Bernard вдига завесата над тази тайна на природа. Той открил, че семената на повечето орхидеи проникват в микроскопична гъбичка. Вярно е, че той не успял да разбере каква роля играе тази гъба, но на базата на многобройни експерименти, Бърнард бил твърдо убеден, че без нея не може да се появи кълняемост.
Изключително разнообразни са орхидеите във форма и цвят. Сред различните окраски в червено, оранжево, жълто, зелено, лилаво, кафяво, бяло и синьо могат да се открият подобия на пчели и оси, пеперуди, лебеди и гълъби, жаби и гущери. Най-малкото растение се вписва в копче, а най-голямото достига 30 метра височина.
Макар и орхидеите да са открити на различни географски ширини, най-добрите сортове от тях живеят в задушни, влажни гори на речни долини и непроходими гъсталаци в планините на Централна Америка, Колумбия, Венецуела и Бразилия.
Противно на популярното суеверие, орхидеите изобщо не са паразити. Дърветата им служат само като подкрепа в тяхното неустоимо желание за слънчева светлина.
Историята за това как тази екзотична красота завладя Европа е донякъде необичайна. През 1731 г. от Бахамите е изпратена изсушена орхидея на някакъв английски ботаник. Той посадил растението в саксия и то оживяло. Година по-късно се появили цветя с невероятна красота. За пръв път в Англия разцъфтявала тропическа орхидея.
Оттогава започнала орхидеоманията, която може да се сравни само с манията по лалетата в Холандия. Отначало почитателите на екзотичните цветя ги очаквали много повече разочарование, отколкото радости. "С много трудности си доставих орхидея, но независимо от грижите по нея, тя в крайна сметка умиря," - пише един от тези нещастни цветари до свой колега.
Уви, орхидеите не искали да се приспособят към европейските оранжерии - истински "парни бани", в който мъчениците - цветовъди са се опитвали да пресъздадат свои собствени мини-тропици. Изминали повече от сто години, преди да разберат, че температурата трябва да се понижи и оранжерията да се проветрява със свеж въздух. Успехът надминал всички очаквания: ярки и светли съцветия с красотата си надминали всичко, което отглеждали преди това производителите.
Причината за такова безмилостно унищожаване на орхидеи е, че в Европа дълго време никой не е можел да ги отглежда от семената. В природата повечето видове орхидеи се опрашват от насекоми. Собствениците на оранжерии, напротив, усърдно изолирали цветята от тях. И ако в оранжерия се промъквала случайно пчела и някои растения узрявали с капсула с малки семена, от тях след това много рядко успявали да прораснат.
По него време още не знаели, че семената на орхидеи, за разлика от повечето други растителни семена, не съдържат почти никакви хранителни вещества и, за да оцелеят, са принудени да търсят външна помощ. Едва през 1904 г. френският ботаник Noel Bernard вдига завесата над тази тайна на природа. Той открил, че семената на повечето орхидеи проникват в микроскопична гъбичка. Вярно е, че той не успял да разбере каква роля играе тази гъба, но на базата на многобройни експерименти, Бърнард бил твърдо убеден, че без нея не може да се появи кълняемост.