Морфема в английски език.

Какво е морфема?

Ако думата е най-голямата единица в морфологията, то най-малката й единица е морфемата, която няма позиционна самостоятелност, но притежава съществени признаци на езика, доколкото има звукова (външна) и смислова (вътрешна) страна. В граматиката и морфологията на английския език (виж тук ...) морфемата е езикова единица, която има определено значение, което не може да бъде разделено на по-малки части, така че те да запазят значението си.

Морфемата има две страни: 1) семантична - съдържанието или значението, което влагаме в думата и 2) фонетична - непосредствено самата дума, която предава заложения в нея смисъл. В етимологията на понятието можем да уточним, че терминът "морфема"идва от френския език, който от своя страна го заимства от гръцката дума за "форма"  (гр. morphe — форма).

Видове морфеми в английски език

Понятие за морфема.

Понятието морфема за първи път е било предложено от известния лингвист и езиковед Бодуен де Куртене, като обобщено обозначение компонентите на думата - корените и афиксите. С времето това понятие било подложено на съществени промени в определени лингвистични направления. В по-широкия му смисъл морфема е всеки начин за изразяване на гратически отношения, затова към морфологията са добавени и частите на речта, а също и словореда в изречението.

Морфемата като осмислена последователност от звуци

Една дума не може да бъде разделена на морфеми просто по срички и по тяхното звучене. Някои морфеми, като apple / ябълка, имат повече от една сричка. Други, като завършващите на -s, нямат нито една. Морфемата е форма (последователност от звуци) с разпознаваемо значение. Ако знаем историята или етимологията на една дума, може да е полезно да я категоризираме в морфеми, но решаващият фактор е връзката между форма и значение.

Морфемата може да има повече от едно произношение или правопис. Например, обичайният множествен завършек на съществително име има два правописа (-s и -es) и три произношения (s-звук като в backs / гръб, z-звук като в bags / торби и приглушен z-звук като в batches / партиди.) Тази промяна е типична за морфемите в английски език, въпреки че не се отразява в правописа.

Морфи и аломорфи (Morphs and Allomorphs)

Морфемите са свързани в думите както структурно, така и семантично, поради което си влияят едни на други. Една дума може да се състои от една морфема (sad - тъжен) или две или повече морфеми (unluckily - за нещастие), всяка от които обикновено има специфично значение. Когато морфемата е част от думата, тя се нарича морф. Ако една морфема може да бъде представена с повече от една морфа, тя е аломорфна. Например, префиксите in- (insane - безумен), il- (illegible - нечетлив), im- (impossible - невъзможен), ir- (irregular - неправилен) са аломорфи от една и съща отрицателна морфема.   

Видове английски морфеми.

Морфемите са най-малките смислови единици в един език. Те са два вида:
 

Free morphemes - Свободни морфеми

Те съществуват като отделни думи: eat - яж, date - дата, weak - слаб. Много думи на английски език са съставени от една свободна морфема. Например всяка дума в долното изречение е отделна морфема: I need to go now, but you can stay. / Аз трябва да тръгвам, но ти можеш да останеш. Нито една от деветте думи в това изречение не може да бъде разделена на по-малки части, така че да запазят значението си.

Bound morphemes - Свързани морфеми

Те не могат да съществуват отделно, без да губят смисъла си. Свързаните морфеми не съвпадат с независима дума и съществуват само в комбинация с друга морфема. Така че в думата  teacher - учител коренната морфема teach е свободна, тъй като съвпада със съответния глагол, който функционира независимо в речта. Свързаните морфеми се състоят от два отделни класа:

Base (root) morphemes - Основни (коренни) морфеми

Коренните морфеми, като правило, са едносложни, и отговарят в думите за предаване на по-конкретно значение, което всъщност придава на думата нейното основно лексическо значение. Пример за свободна коренна морфема е woman - жена. Пример на морфема със свързано основа е sent в думата dissent - инакомислие (несъгласие).

Affix morphemes - Афиксни морфеми

Афиксът (приставката) е свързана морфема, която идва преди или след основата и носи допълнително значение на думата. Афиксните морфеми могат да се подразделят още на:

Derivational Affixes

Афикс, който идва преди основата, се нарича префикс (приставка). Някои примери за префикси са ante—, pre-, un— и dis-, както е в следните думи:

• antedate - предварителен срок
• prehistoric - праисторически
• unhealthy - нездравословен
• disregard - невнимание 

Inflectional Affixes

Афикс, който идва след основата, се нарича суфикс (наставка). Примери за суфикси са -ly, -er, -ism и -ness, както е в следните думи:

• happily - щастливо
• gardener - градинар
• capitalism - капитализъм
• kindness - доброта

Освен това, суфиксите, добавени към определени думи, изпълняват различни граматични функции.

• -s - Noun plural / Съществително в множествено число - Cats / Котки;
• -‘s - Noun possessive / притежателен падеж на съществително - Mother’s / На мама (Мамин);
• -s - Verb present tense third person singular / глагол в сегашно време, трето лице, единствено число - Has / има;
• -ing - Verb present participle, gerund / причастие в сегашно време, герундий - Walking / Разхождащ се;
• -ed - Verb simple past tense / глагол в просто минало време - Switched / Превключил;
• -en - Verb past perfect participle / причастие в минало време - Having been / Бидейки;
• -er - Adjective comparative / прилагателно в сравнителна степен - Bigger / По-голям;
• -est - Adjective superlative / прилагателно в превосходна степен - Biggest / Най-голям.

Значение на морфемите.

Афиксалните морфеми, които видоизменят думата, се делят на

• - словоизменителни (променят граматичното значение) и
• - словообразувателни (изменят лексикалното значение).

Словоизменителните афиксални морфеми

не влияят на лексикалното значение на думата и изпълняват изключително граматическа функция. Те имат универсален характер и са приложими за практически всички думи от дадена граматическа категория. Каквито са, например, суфиксите за степени на сравнения.

Словообразувателните афиксални морфеми,

от своя страна, не притежават такава универсалност, независимо, че могат да изглеждат доста често приложими при създаването на нови думи.

Заключение

Морфемата се съчетава само с морфеми - тя не е самостоятелна синтактична единица. Влиза в изреченията само като част от дума. Т.е. тя е морфологично неделима и семантично несамостоятелна. Тя е номинативно неактивна единица - не може да служи като средство за назоване на предмети от обективната действителност, не може да изпълнява номинативна функция.

Морфема е минималната езикова единица, която има значение. Всички тези - префикс, суфикс, окончание - са морфеми. Но отделните букви или някои буквосъчетания не са морфеми, освен ако не представляват съюз или предлог (и, а, с, в...). Още трябва да се знае, че морфемата има значение, но извън думата не може да се използва.

Допълнителни ресурси по темата:

What are Morphemes?
https://www.rit.edu/ntid/sea/processes/wordknowledge/grammatical/whatare
Типы и виды английских морфем
https://classes.ru/grammar/24.leksikologiya_angliyskogo_yazyka/6.1.1.htm
Определение и примеры морфем в английском языке
https://www.wallstreetenglish.ru/blog/opredeleniye-i-primery-morfem-na-angliyskom-yazyke/

----------------