Британия - колониална империя.
Съвременна
Британия (Britain)е пряк наследник на Британската империя (англ. British Empire), която е била най-голямата в човешката история и е съществувала най-вече през 19-ти и началото на 20-ти век. Махатма Ганди успява да я победи с мирен протест, без насилие и така полага началото на разпадането на империята с изваждането на Индия и Пакистан от състава й.
Британия е колониална империя, имала колонии на всички континенти, с максимална площ през 30-те години на 20-ти век от 34650 хил. кв. км. (без спорните 8,1 млн кв.км територия в Атарктида). Тогавашната обща численост на населението й достига 480 млн жители. Именно с това се обяснява и голямото разпространение на английски език по света.
Състав на Британската империя.
![]()
В състава на империята, управлявана от от митрополията - Великобритания, е доста сложен и според обстоятелствата.Той е съставен от различни политически единици, като:
- - доминиони,
- - колонии,
- - протекторати,
- - подмандатни територии (след Първата световна война).
Диминиони.
Британските доминиони са страни с голям брой емигранти от Европа, получили сравнително широки права за самоуправление. Северна Америка, а по-късно - Австралия и Нова Зеландия, били главните направления на емиграция от Великобритания. Редица североамерикански владения успяват да извоюват и да обявят своята независимост през втората половина на 18-ти век. По-късно,
- - Канада (1867 г.),
- - Австралия 1901 г.),
- - Нова Зеландия (1907 г.),
- - Южно африкански съюз (1919 г.),
- - Нюфаундленд 1949 г.) - влиза в състава на Канада,
- - Ирландия (1021 г.) - без северната част на острова.
също успели да разширят своето самоуправление. По този начин, на имперската конференция от 1926 година е решено те да не се наричат колонии, а доминиони със статут на самоуправление
Колонии.
Преобладаващата част от населението на Британската империя живеели в колонии, които били около 50 на брой. Сред тях имало и доста големи, като остров Цейлон (днес Шри Ланка - на юг от Индия). Всяка колония се е управлявала от Генерал-губернатор, назначаван от Министерството по колониите. Губернатора назначавал законодателен съвет от старши чиновници и представители на местното население. Най-голямото колониално владение била Индия, като официално влиза в състава на Британската империя през 1858 година. В предходните 100 години, тя била управлявана от Британската Ост-Индийска компания.
Протекторати.
Характера на управление на протекторатите и тяхната степен на зависимост от Лондон, били различни. Различна е и степента на самостоятелност, допускана от Великобритания за местните феодални или племенни съвети. Системата, при която им била предоставяна значителна роля, се наричала косвено управление, за разлика от прякото управление, реализирано от назначаван чиновник.
Подмандатни територии.
Към частта на подмандатните територии влизат бивши части на Германия и на Османската империя в периода след Първата световна война. Те били предадени от Лигата на Нациите под управление на Великобритания на основата на т.н. "мандат".
Периоди на английската империя.
Английските завоевания започват през 13-ти век с навлизането в Ирландия. Известни са два периода на развитие на Английската империя:
- - Първа британска империя (1583—1783).
- - Втора британска империя (1783—1815).
Първа британска империя (1583—1783).
Първата британска империя започва със създаването на задморските владения, с превземането на Нюфаундленд през 1583 г. - превърнал се в първата опорна база на Англия за завоюване на Новия свят (Америка). Пътят за британската колонизация на Америка, бил открит с разгрома на испанския флот - Непобедимата армада - през 1588 г. Вирджиния е първата английска колония в Северна Америка от 1607 г. с първото английско селище в Америка - Деймстаун. През 17-ти век възникват редица английски колонии по източното крайбрежие на Северна Америка, а Нов Амстердам бил отвоюван от холандците и преименуван в Ню Йорк.
По същото време, започва и проникването в Индия. През 1600 година, група лондонски търговци основават Ост-Индийската компания, която през 1640 година създава мрежа от свои фактории не само в Индия, но и в Юго-източна Азия и Далечния изток. През 1690 година, компанията започва да строи град Калкута. Един от резултатите от вноса на английски промишлени стоки, е разорението на местните занаяти.
Първата криза в Британската империя възниква със загубата на 13-те североамерикански колонии в резултат от войните на британските заселници за независимост на Северна Америка (1775 - 1783 г.). Но след признаването на независимостта на САЩ (1783 г.), десетки хиляди колонисти се добират до Канада и там се укрепило британското присъствие. С това приключва Първата Британска империя.
Втора британска империя (1783—1815).
Вторият етап на Британското империя започва с активизирането на английското проникване в крайбрежните зони на Нова Зеландия, Австралия и островите в Тихия океан. През 1788 г., в Австралия възниква първото английско селище - Порт Джексън, бъдещия Сидней. Виенският конгрес (1814 - 1815 г.), след Наполеоновите войни, прикрепя към Великобритания Капската колония (Южна Африка), Малта, Цейлон и др. територии, завладени в края на 18-ти и началото на 19-ти век.
В средата на 19-ти век завършва завладяването на Индия, колонизацията на Австралия, а през 1840 г. английски колонисти се появяват и в Нова Зеландия. През 1819 г. е основан пристанището Сингапур. В средата на 19-ти век, на Китай са натрапени неблагоприятни договори и редица китайски пристанища са отворени за английска търговия. Завладян е остров Сянган (Хонконг). В края на 19-ти век е завладян Кипър, установен е контрол над Египет и Суецкия канал. Установен е протекторат над Афганистан, завоювани са обширни територии в Тропична и Южна Африка -
- Нигерия,
- Гана,
- Сиера Леоне,
- Родезия,
- Замбия,
- Ботсвана,
- Лесото,
- Свазиленд,
- Уганда,
- Кения.
След англо-бурската война (1899-1902 г.) са завладени бурските републики Трансвал (Южно Африканска република) и Оранжевата свободна държава, обединени в Южно Африкански съюз (1910 г.). Тези успехи и завоевания се дължат на военна, военно-морска, дипломатическа и икономическа активност на Британската империя. В резултат на масовата емиграция от Великобритания към Канада, Нова Зеландия, Австралия и Южна Африка, там се създава многолюдно бяло, предимно англоговорящо население. Така с актове през 1926 (Имперска конференция) и 1931 г. (Уестминстърски статут), се създава Британската общност от нации.
Максимално разширение империята получава след Първата световна война, когато получава мандат от Лигата на нациите да управлява части от Германската и Османската империи, като
- Палестина,
- Иран,
- Трансйордания,
- Танганика,
- Камерун,
- Того.
След този период, се засилват анти колониалните войни в различни части на Британската империя. През 1919 г. е призната независимост за Афганистан, през 1922 г. - на Египет, през 1930 г. - на Ирак и т.н. Най-голям удар по британската хегемония и имперско самочувствие нанася Махатма Ганди, като повежда мирно движение (Индийски национален конгрес) за освобождаване на Индия и Пакистан и успява в това си начинание.
Край на Британската империя.
Към 1980-1981 г., с предоставяне независимост на Родезия (Зимбабве), Вануату и Белиз, процеса на деколонизация е завършен. От предишната империя остават само разхвърляни по целия свят островни владения и авантпостове. През 1982 г. се води войната за Фолклендските острови, с Аржентина. Успеха в тази война възвръща малко британското самочувствие на световна сила. В същото време, Канада прекъсва последната юридическа връзка с метрополията, като в Акта за Канада се казва, че повече не е нужно съгласуване с Британия при конституционни промени. През 1986 г. това се случва в Австралия и Нова Зеландия. През 1984 г. е върнат на Китай и Хонконг, превърнал се в специален административен район на Китай. Церемонията се провежда през 1997 г. и това е края на Британската империя.
Общност на нациите (Британска общност - The Commonwealth of Nations).
Днес Британската общност е известна като "The Commonwealth of Nations" (Общност от нации) или накратко "Commonwealth", като предишното й наименование е "the British Commonwealth"и представлява между правителствена организация от 53 страни - членки, като повечето от тях са територии на бившата Британска империя. Общността действа като между правителствен консенсус, организиран от Общностен Секретариат и не правителствени организации в рамките на Общностната Фондация.
В Отвъдморските си територии, Кралицата е представена от Генерал-губернатори, които са независими от Британското правителство. Повечето от бившите колонии са съставна част от Британската общност на нациите – неполитическо доброволно сдружение на равни членове, в което Обединеното кралство няма никакви привилегии. Шестнадесет от общо 54 държави-членки на Британската общност смятат за свой държавен глава кралицата на Великобритания. Към 2013 година в Общността на нациите членуват 53 държави.
Британска монархия (British Monarchy).
Кралица Елизабет ІІ е пряк наследник на крал Егбърт (поне така се твърди официално, макар че последните ДНК тестове не показват такава връзка и поставят под въпрос легитимността на Кралицата), който обединява Англия по време на своето управление в 829 година. Единственото прекъсване в историята на монархията е периода на република от 1649 до 1660 година. Макар монархията да е базирана в Британия, Кралицата (Британския Монарх или Суверен) е държавен глава на Обединеното кралство и на Британските отвъдморски територии - много други държави, влизащи в Британската общност. Може да се каже, че монархията е най-древната форма на управление на Британската империя и нейния наследник - съвременна Британия.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.
